Собствен път ще си пробия,
в сърцето на града ще ида,
ще потърся дом да свия,
ще намеря и къде да пия.
Не ми трябва каска
да ме пази в живота и съдбата.
През води дълбоки газя аз
заради гордостта си глуповата.

Ти ту ме извисяваш,
ту ме принизяваш.
Правиш ме напълно неуверен –
класически похват, и то премерен.
И още по-високо ме въртиш,
но поне невредим ме ти държиш.
Все едно живея на мушка
в пъклена вихрушка.